Размисъл

Сядам с болката си като с гост —
наливам чай, питам за пътя.
Она не иска много: само да я чуеш,
да я погледнеш без страх.

И когато я разпознаеш,
тя тихо ще стане и ще тръгне —
защото болката не търси победа,
а само свидетел.