Събуждането

Онази сутрин Петър се събуди с усещането, че нещо в него се е преместило — не болка, не страх, а по-скоро лека смяна на равновесието, като когато влакът потегля и ти за секунда си неподвижен, а светът около теб тръгва. Стана, отиде до прозореца. Дворът беше мокър от нощния дъжд. Стъпки в калта. Зелен чай. Той не знаеше тогава, че това е денят, в който всичко ще стане по-просто — не по-лесно, но по-просто.